сутрин
Тази сутрин се събудих с усмивка на лицето, а причината бе ти. Тази сутрин пее ми сърцето, нежни думички в ушето ми реди. Тази сутрин е кристално ясна, само че главата ме върти. Тази сутрин се събудих бясна, пак до мен не беше ти. Беше станал и донесъл цвете, до главата ми го беше долепил...и попило сякаш беше твоя дъх и аромат неповторим. Явно си я стискал до сърцето, щом си я донесъл без слова, тя достатъчно говори, казва, колко бил си сам в света. Сега си тук до мен, в сърцето на едничка роза, никога повярвай с мен не ще останеш сам. Ти носиш ритъма на моя стих, запомнил си го някъде дълбоко, защото ти си мойта муза, моя грях. Рисувам те в моя стих.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ameral
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-12-04
прочитания: 277
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|