|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Отивам си...
Отивам си обрулена от студ и от безстрастие обездушена. Недей ме спира, няма да се върна тук, отивам си! И някак съм ранена... От страсти имам нужда. И от смях, нечакани цветя, неписани поеми. Понякога ми трябва даже грях, а не любов с почивки и на смени. Жарава съм и огън е потребен, недей ме плиска с твоята вода, Олтара ми е празен без молебен, сърцето ми - без обичта. Това е всичко - вече тръгвам. Решена съм, недей ме спира. При тебе може мигом да се върна, ако от тебе пак любов извира.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-17
прочитания: 234
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54629
Съобщения: 254923
Лексикони: 2611
Коментари: 86136
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|