В ТЪРСЕНЕ НА МУЗАТА

Той я търсеше, тя бе всичко,

зов-любов, страст и печел.

Тя бе болка, изгаряща до дъно,

Слънце-обич и потъваше в ней.

```````````````````````````

Той я виждаше в безлична жена

и я превръщаше в приказен лебед.

Душата му радар, маяк,

търсеше и в безкрай своята муза.

````````````````````````````

Той я виждаше-копнеж,

от диамант паметник и издигна.

Той я рисуваше в стих -брилянт,

онзи идол на съвършената жена.

`````````````````````````````

Той я търсеше, ненаситно кат луд,

на колене падаше е се молеше.

Той изгаряше, от страст, от жар,

но покой за душата не намираше.

`````````````````````````````````

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf