СТЕП БЕЗКРАЙНА, ЦЕЛИНА НЕРАЗОРАНА

Степ безкрайна, целина неразорана,

препускаме с коне в галоп.

И викове и крясъци ехтят,

с вятъра насрещен спорят.

```````````````````````````

Степ безкрайна, целина неразорана

а облаци на нас се носят.

Надбягваме се с тях, ще победим,

табуна диря от прах оставя.

````````````````````````````

Степ безкрайна, целина неразорана,

любима, волна, без суета.

И преграда няма, плоска-равна

а ние препускаме диво в галоп.

````````````````````````````

Степ безкрайна, целина неразорана

и въздуха тук ухае - свобода.

Душата от вериги откована,

препуска, препуска в галоп.

```````````````````````````

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf