Предадох се.

Така загубих смисъла,

че вече съм от нищото по-празна,

какво за бога съм си мислела,

защо ли трябваше тъй бързо да порасна?

Изгубих се.

Пред мене е пустиня,

и бягам аз от себе си уплашена

и този път миража ще отмина,

за да не съм поредната измамена.

Опустушиха ме.

Прехвърлиха ми страшно бреме,

и аз кат сляпа го приех,

и мислех, че въпросът е на време,

да изградя от себе си човек.

Не стана.

Чувствах се все повече загубена,

забравена, предадена и пуста,

в своята пустиня някак влюбена

сама съм си понесла кръста.

Дойде и края.

Превърнах се в шепа пясък,

не ми е нужно раненото сърце,

от този свят ще си отида с крясък,

със сълзи в очите на дете.