КЪДЕ СИ ,ПАИСИЙ?

Далече,далече...във времето ,наречено национално пробуждане,един човек се заема с нелеката задача да събуди българите от техния ”мъртвешки сън”,като им разкрие историята за тяхното сътворение.

Времето ,наречено Възраждане е белязано от историческия ход на живота ,в който една нация е на път да бъде обезличена и изтрита от картата на света.

Човекът ,наречен Паисий Хилендарски излиза от орбитата на своето ежедневие и поставя неумолимият въпрос ,който отеква и днес в епохата на уж демократичното ни общество:

„О,неразумни и юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш ,и не говориш на своя език?”

Дали неграмотността ,или липсата на ентусиазъм потапя българският народ в едно забвение.

Поколения българи се раждат в робство и живеят,без да знаят кои са ,откъде са дошли,кои са били дедите им.А един народ,без минало,без история е обречен на самоунищожение и като нация,и като етност.

Но ето че Атонският монах дръзва да надникне в пределите на човешката история и да открие онези семенца,които с години са вегетирали ,но не са дали плод.Тези семена се наричат чест и достойнство.Те са водили българите към битки,те са подхранвали устрема им към победи.От тях са се раждали великите царе.

Нима това е забравено,погубено,изтрито!

„Поради що,ти глупави човече ,се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?” -плющят като камшик думите на възрожденецът заспалата съвест на отцеругателите.

Към тях са и многобройните въпроси ,на които той,без да чака обяснение ,сам отговаря.

Непреодолимо е желанието на Паисий да отрезви българите ,които са сякаш под въздействието на опиум.Лекарството им е просто-да осъзнаят истината,че: ”От целият славянски род най-славни са били те. ”Но не само битките и царете пишат историята,а и самата българска духовност,нейната„простота и незлобливост”,на която дори и Бог симпатизира.

Дали времето е имало нужда от личност като Паисий, е безспорен факт!

По-тревожното е ,обаче ,че днес мисията на твореца е позабравена.Гордостта от това ,че сме българи е позабравена някъде между европейския манталитет и байганьовщината.Тези,които написаха историята надничат само от страниците на учебници и вестникарски заглавия.А за сърцата български са непознати.А защо е така??

Защото ,за да си купим оцеляването днес ,продаваме ценностите ,останали от вчера.

Какво не ни достига да погледнем света през очите на монаха!?Мисля ,че това е чувството за безперспективност.Криворазбраната демокрация ,превърната в свободия обърка хората и премахна нормите.Историята се пренаписа ,но не от тези ,които я създадоха , а от тези ,които я продадоха.И така бавно достигаме дъното в очакване на Паисий да ни подаде отново ръка.

Но ,за да се уловим за нея ,условието е едно!Поне веднъж в живота да притиснем до сърцето си не голямата ,а онази малката ”История Славянобългарска”, да коленичим пред нея и да се помолим! Тогава той ще ни чуе....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf