Без теб

Без теб сънища жестоки аз сънувам. Слънцето не свети както преди, Луната се усмихна дори а теб те няма до мен. Търся очите ти, търся гласа ти, търся усмивката ти, но къде си ти любима. Търся твойте устни на друго лице в друг живот. Тъжи сърцето ми, тъжи и душата ми. Къде си ти? Без теб аз агонизирам. Болката причинена от самотата ме кара да мисля че никога неще те открия. Валят сълзи от мойте очи, но уви няма кои да ги попие с усмивка. Луната свети с усмивка а Слънцето престана да свети така ярко и силно за мен. Дори през деня аз със свещ те търся. Не искам да умра, но самотата ме убива малко по малко. Къде си ти да запалиш отново огън в мен? Остана само пепел и въглени в моята душа. Ела, докосни ме и отново покори ме.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jokerin
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-11-19
прочитания: 255
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43681
   Съобщения: 185400
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61817
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581