ЗАЩО СИ ТЪЖНА, МАМО

От работа се връщаш уморена
и в стаичката си притихваш.
Душата ти е тъжна и сломена
и някак тъжно, мамо, се усмихваш!

Болка някаква във теб таиш,
понякога издават те очите,
ала не искаш с мен да споделиш
защо са тъжни, мамо, очите.

За лека нощ, самотата целуваш
и лягаш сама във леглото студено,
със мислите си тъжни другаруваш-
аз зная, мамо, за туй е сърцето сломено!

Животът с теб не беше мил!
Самичка с него водеше борбите
и много млада, с любовта те разделил-
за туй са, мамо, сълзите в очите!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf