НА ТРЪГВАНЕ

Тръгваш ти,

а след теб остава автобусната спирка,

която ни събра завинаги,

но от носталгия към ежедневието си,

привикна честичко да ни дели!

Остана  усмивката ти трудна,

нелишена от взаимност да зари!

Остана допира на силната ти длан 

да ме гори!

Остават небрежно-подредени,

тревожни мислите ми!

Остава надеждата,

че скоро спирката отново

ще ни приюти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf