Очи дъждовни

Очите ми дъждовни през прозореца

неспиращо очакват да се появиш,

но виждат само облаци разплакани

земята как покриват със сълзи.

Самотната бреза полюшва листи

и тъжно се разделя с тях, а те

се стелят като спомени непитащи

и тръгват си незнайно накъде.

А ти къде си? С нас какво се случи?

Къде са спомените, думите и любовта?

Не искам като дъжд през нас да се оттича

вълшебството което прави ни като деца....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf