|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Студеното слънце
Белият дъх на студа лъхнеше над езерото.
Дърветата, впиваха корените си в брега, мръзнещи в призрачната светлина.
Вятърът подхвърляше последните есенни листа.
През белезникавата сивота на небето се прокрадваше
топлината на Студеното слънце.
Писъци на враните, подскачащи върху леда,
агонизираха с деня.
Обух зимните си кънки и се плъзнах по повърхността.
Свежестта на боровете,
надвесили от високо, в далечината, глави,
изпълваха със зеленината си затихналите ми, за нея, гърди.
Умолявах я да се смили над прокълнатата ми душа.
Песента ми разпери крилата й, на свободата ми, над мен.
Гласовете бесни умълчаха се пред нежните й шепоти.
Забравих болката на тялото,
в нейния миг на сладък плен,
преди да ме захвърли в тъжният ден.
Умората гладно нахвърли се върху костите крехки.
Спрях и се вгледах за сетен път в следите след мен.
Ледени цветя бяха поникнали върху тях.
Сълзи застекоха се от пустите очи
жадни за вечната й милувка.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-19
прочитания: 132
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7761
Автори: 2109
Произведения: 49165
Съобщения: 228347
Лексикони: 2312
Коментари: 73986
SMS-и: 811
Снимки: 4988
|
|
|
|
|
|
|
|
|
