В Тебе силно вярват хората

и мисли и молби към Теб отправят

и някак връщат си надеждата

доброто в злото открояват!

Те търсят Теб в тежките моменти

ръцете сключват и в миг един

без нужда и от аргументи

денят им става по-преодолим.

От църквите излизат някак чисти

в лицата им надежда се чете

и някак стават все по напористи

добро да свършат,да спасят дете...

Така е всеки ден пред тази църква

седя и гледам ги с интерес,

но някак след момент магията завършва

и всеки се завръща в своя ден...

Това ли е на вярата предела

по няколко минути всеки ден,

щом прошката душата си е взела

и порива загива победен!

Когато хората са грешни

при Тебе идват за да им простиш

и после тръгват някак си спокойни

че всеки грях е опростим...

Да вярвам в тебе ми се иска,

да мога да се моля в труден ден.

Не знам обаче струва ли си риска

грехът ми тъй да бъде опростен...