И слава Богу ,че не се обичаме

И слава Богу ,че не се обичаме

Че никой вече не заспива в самота

И няма логика в това да се отричаме

Щом сме превърнали раздялата в поука

И само мъдрости от тези дни са ни останали

и само малко стихове

един букет

Среща някаква и две ръце измръзнали

И наранени ...

и едно сърце

Да, слава Богу ,че не се обичаме

Онези страшни дни на пустота се помнят само

А хубавото ..

Лятото... целувките

Те са оттенък на една игра.

Все мислиш си ,че знаеш как да ги опазиш

От чернилката на полуделия ти свят

Не можеш лятото, целувките да си запазиш

Когато нищичко не вложиш в тях.

И слава Богу ,че не ме обичаш

Че твоята чернилка е безкрайна

А аз съм само осемнадесет годишна

която се научи да обича твойта тайна

чернилката ти е без край!

Но слава Богу ,че не се обичаме..

нали?

За теб съм прекалено цветна за преглъщане

за мен си прекалено ... прекалено е за мен да си!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf