|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ИСКАМ*....
От новородени, когато на мамината гръд за първи път пропискаме, ние започваме да искаме! Първо искаме някой да ни нахрани и да подсушава пелените ни напикани. После искаме внимание, но не полагаме старание - искаме милувка, искаме целувка, искаме играчка да ни се купи, ако ли не - носът ни се цупи. Искаме ли, искаме, за искането си не се стискаме. С непрестанно искане ние порастваме, с искане с живота се срастваме, с искане поумняваме или оглупяваме, непрестанно искайки, остаряваме. Още не пораснали от нас започват да искат, свои и чужди вечно с искане ни притискат. Взаимно един от друг все нещо искаме, не получим ли желаното, най-често с отрова се плискаме. Едва когато започнем да различаваме светлината от мрака, започваме да искаме някой, някъде да ни чака... Цял живот искаме - до задъхване! Цял живот даваме - до издъхване! -------- * - След прочита на "Искам някой някъде да ме чака" - книга с разкази на Анна Гавалди
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: edelvais
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 20.11.2007 г.
прочитания: 122
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7071
Автори: 1856
Произведения: 39281
Съобщения: 186004
Лексикони: 1740
Коментари: 53547
SMS-и: 754
Снимки: 4073
online: 138
|
|
|
|
|
|
|
|
|