ИСКАМ*....

От новородени,

когато на мамината гръд

за първи път пропискаме,

ние започваме да искаме!

Първо искаме

някой да ни нахрани

и да подсушава

пелените ни напикани.

После искаме внимание,

но не полагаме старание -

искаме милувка,

искаме целувка,

искаме играчка

да ни се купи,

ако ли не -

носът ни се цупи.

Искаме ли,

искаме,

за искането си

не се стискаме.

С непрестанно искане

ние порастваме,

с искане с живота

се срастваме,

с искане поумняваме

или оглупяваме,

непрестанно искайки,

остаряваме.

Още не пораснали

от нас започват да искат,

свои и чужди вечно

с искане ни притискат.

Взаимно един от друг

все нещо искаме,

не получим ли желаното,

най-често с отрова се плискаме.

Едва когато започнем

да различаваме светлината

от мрака,

започваме да искаме

някой, някъде да ни чака...

Цял живот искаме - до задъхване!

Цял живот даваме - до издъхване!

--------

* - След прочита на

"Искам някой някъде да ме чака" -

книга с разкази на Анна Гавалди

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf