УМОРА?!

Вече не мога да съм цяла,

вече съм напукана чаша.

Душата ми все още е бяла,

но мисълта ми е каша.

Не искам да насилвам детето в мен,

че то страда и стене...

Опитвам се да го милвам всеки ден,

но то се чувства като стъпкано семе,

като врата от секира насечена,

като дете без играчка...

Защо на страдание съм обречена?

Нима самата аз не бях само играчка?!...

Разум и чувства се разминават,

но духовното в мен надделява.

Всички въпроси трябва да се решават,

но не и когато душата не дава...

Нуждая се от покой, тишина,

от време и да не мисля.

Нуждая се от свеж въздух и светлина,

за да отхвърля от мен тежкото бреме

и чак тогава отново да мисля!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf