На върха на клон самотен
месечко седи овесен.
Небосвода - тъмен, звезден
сякаш е за него тесен.
Сгушено гнездо без птици
между клони клоните люлеят,
а стотици мънички звездици
песен с вятъра си пеят.
Няма ги листата,
няма птича песен...
Зимна нощ. Тъмнина
и бездомен вятър вие, вее
под свода наш небесен.
