Не съм сигурна , но . . . .

Мъжете, остаряват трудно ,

тогава стават страшно зли ,

а милите им думи се превръщат

в отровни , кървави стрели.

.......................................................................

Те стрелят безпогрешно , отмъщават

за всеки свой пропуснат миг ,

а устните отдавна нецелувани ,

втвърдени са в протестен вик .

.....................................................................

Момчета, ние още ви обичаме ,

- девойките с прошарени коси ,

нали на вас отдавна сме се вричали

да остареем заедно , и дори -

да сме половината от цялото , което

крепи света , държи небето......

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf