Красивото и грозното света около нас
Какво бихте разбрали днес под "красиво" и "грозно"? Истината е, че те са заедно с нас още от зората на човешката цивилизация. Защо, бихте попитали вие? Ами ще ви кажа. Защото всяко нещо е красиво в един аспект и грозно в друг. Е как така, ще кажете вие. Представете си, примерно, типична средновековна картина: банда разбойници е отвлякла дъщерята на местния владетел и идва благородния рицар да я спаси. Дотук добре, но каква е връзката? Елементарно, Уотсън. За момичето и рицаря това е красиво и справедливо, но за разбойниците е точно обратното – отнет им е шанса за малко пари, които биха могли да получат като откуп. Да не споменаваме, че може и рицарят да ги прати на топло, ако е по-сигурен в бойните си умения. Хубаво де, казвате вие, може и да си права. Но защо ни даде такъв странен пример? Замислете се малко, бих казала аз. На този свят, сега, във времето, в което живеем ние, представите за грозно и красиво са, меко казано, противоречиви. Сещате ли се лафчето за малката хиена? Като е още бебе е сладка и беззащитна, но като порасне става грозен и страховит хищник. Съпоставете я с човека. Не е ли същото? При раждането си сме олицетворение на беззащитността и невинността – все качества, отъждествявани с красотата, физическа и душевна. Като пораснем обаче ставаме подвластни на множество пороци и се превръщаме в машини за убиване и отмъщение. По-леко с асоциациите, казвате вие стреснато. Няма, отвръщам аз със самодоволна усмивка. Та, не е ли както ви казах? В днешно време красотата и грозотата имат множество лица. Ще ви дам най-популярния пример. Мирът и войната. Независимо за каква кауза, в една война измират хиляди. Въпреки че се възхищавам на бойните умения на всеки, независимо от коя епоха е, войната е глупаво нещо. Въпреки че се смята за "красиво и достойно" "сам да посрещнеш своята съдба" цялостната концепция да умреш за пари или възнаграждение е... недостатъчна. Иска се нещо повече. Ето тук идва мястото да споменем красотата отново. Не е ли красиво да се влюбиш и да се сражаваш за да съхраниш това чувство? Да покажеш, че си достоен /достойна/ да се наричаш Воин на Любовта? Ето това вече аз наричам справедлива и разбираема война. Да се биеш, да убиваш, за да разберат хората около теб, че не те е страх, че можеш. И да не е само битка. Във всяко нещо може да е така. Написваш есе, например, за да покажеш на хората, на които го четеш, какво чувстваш, тъй като те е страх, че ако им го кажеш, няма да намериш думи? Вярвайте ми, започнах това заглавие именно с тази идея. Както вече казах, войната не е единственият пример. Ами всеки ден на улицата се срещаме с нещо такова, нали? Сигурна съм, че всеки един от вас може да даде поне по един пример. Малко ли са съобщенията по вестниците, че вчера /или когато и да било!/ пак са пребили някой или се разказва за поредното изнасилено момиче. Грозно е да посегнеш на някой, за да ти е хубаво на теб, нали? В миналото /а и в някои страни все още/ са наказвали престъпника със същото нещо, което е направил."Око за око, зъб за зъб", дето казва народа. При нас българите обаче го префразираме така "Зъб за чене, око за две". И това ако е справедливо... Казано другояче, има много олицетворения на грозното и красивото. Единствено от нас зависи обаче кое от тях ще изберем – дали ще станем поклонници на грозното и злото или воини на красотата и доброто. Не забравяйте обаче да се вглеждате дълбоко, външността често лъже. Мракът може да се окаже приятел, а светлината в края на тунела да е някой влак. Вие решавайте, аз вече съм направила своя избор. Той е само един – ДОБРО. Защото, да ме прощават изнасилвачи, мазохисти, садисти и подобни такива, в това да причиняваш болка няма нищо приятно и необходимо. Любовта, приятелството – ето това са нещата, за които си струва да живееш. За които да се бориш, които да защитаваш. За които да умреш дори. Не бих искала да превръщам есето си във непрекъснато повторение на едно и също, затова да продължим нататък. Не е лесно да си добър, нали? Спомнете си колко пъти ви се е искало да направите гаден номер на някого. Или да му навредите по какъвто и да било начин. А сега се замислете колко пъти не сте го направили – ей така, от човещина. В първия случай имате повече точки, нали? Ето за това ви говорех. Немалко балади и песни възпяват битките между доброто и злото, красивото и грозното или както там се наричат. И винаги хубавото печели, доброто възтържествува. Защо ли е така, как мислите? Хората винаги са се стремели към усъвършенстване, а падението винаги си е оставало символ на грозното. Както проповядва Толстой: "Не отговаряй на злото с насилие." Защото всеки иска да е в хармония със заобикалящия го свят. Но ето, че наближаваме края на есето. Защо, ще ме попитате, има още толкова много да се каже. Ето защо – музата си отиде, опитът се изчерпа... След две-три години може да донапиша нещичко и да ви го прочета пак, но засега толкоз. Има време, можем да научим още. Светът може да се промени към добро или към зло, към красиво или към грозно, но това зависи само от нас, тези които го населяваме. Защото светът ни, родната ни Земя е само отпечатък от нашата истинска същност. Вгледайте се в лицето на Земята и ще видите себе си.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Nosferatu
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-11-20
прочитания: 128
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
