ПЪРВИЧЕН СТРАХ

Сива гълъбица високо лети

и сякаш се слива с небето оловносиво,

понесла своите свидни мечти

в сърцето си тъжно и диво.

Едва, едва тя размахва крила

под дъжда тънкоструен

и лети с тежки мисли и мокри пера

в този свят огромен и греховно буен.

Навън дъждът се усилва.

Спира полета птицата клета.

А природата властва, насилва...

От първичен страх гълъбицата е обзета.

Самотна и безпомощна

е тя пред могъщата стихия.

Природа - велика и могъща...

О, Боже, ти можеш!

Умилостиви я!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf