ВАВИЛОН СЕ СРУТИ, СРИНА
Вавилон се срути, срина, със земята в миг се изравни. Като суета, ненужна слава, в тлена маса стигна до пръста. ````````````````````````` Вавилон се срути, срина а вчера бе достигнал върхове. За бог всевишен бе се взел и надменно, отвисоко се ухилил. ``````````````````````````````` Вавилон се срути, срина а урока древен никак не разбра. До бога можеш да достигнеш, по нетленен път, с душа. ````````````````````````` 22.11.2007 ДЖУЛИЯ БЕЛ
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: yuliya_2006
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-11-22
прочитания: 240
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|