Тъжна съм. В очите няма блясък. Радостта си тръгна с нощта. Усмивки са спомен далечен, от щастие не остана следа.
Тъжна съм. Сълзи блестят в очите. Уморено е лицето от лъжи. На устните умират думи, сърцето ги праща, а душата мълчи.
Тъжна съм. Облякох сивотата.Тъгата ме прегърна като шал ишапка с гаснещи надежди сложих…готова съм за теб, Самота.