И

И...почти завинаги изгрява утрото
и почти завинаги се спуска мрак
и почти завинаги душите ви, безумните,
се намират сред следи от лунен прах.

А завинаги остава само слънцето
или не, но винаги ще има светлина,
тя се ражда в думите ви влюбени,
зрее сред полета от мечти изгубени...
и създава вечно нов и прелестен света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf