милостиня

Време е - аз трябва да си тръгна.

Време е - раздялата дойде,

мойта обич вече не желаеш

няма трепет в твоето сърце.

Време е, а толкоз те обичам -

стон от болка цяла съм сега,

но за обич трябват двама,

а сама съм с любовта.

Време е - горчат възпряни сълзи

минало си вече ти,

само спомен ми остави

от несбъднати мечти.

Време е - излишна съм, разбирам

тръгвам си макар и да боли

силна съм, но вътрешно умирам

стълб съм веч в недрото разрушен.

Време е - обичам те, но тръгвам

в просяк ме превърна ти

молещ не троха от хляба,

а от твоята душа.

Време е.......

Не ща да прося обич

има ли я или не,

милостинята не може

страст да влее в ничие сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf