Безименния

Чух те аз нечие име да шепнеш
в мрака на своя призрачен страх
и бавно огасваща свещ озарите те,
облечен във черно и целия в прах.

Свит в ъгъла ти дишаше тежко,
не виждаше ден и лунен светлик,
изгубил и обич, и всичко човешко
изтръгна от себе си жалостен вик.

Минаваха спомени пред очите ти
сляпо гледащи напред
и убиха те бавно дните ти
прекарани не като човек.

Отпуснато твоето тяло
остана там да лежи
душата огледа се вяло
и в него остана да спи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shad0wAngell
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-22
прочитания: 108
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46499
   Съобщения: 226926
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69656
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738