Слушалката безмилостно влече да протегна своите ръце. Крие тя безбройни думи - мост останал помежду ни.
А спомняш ли си беше време, в което бяхме неразделни... Но миналото между нас в нощта остана на слушалката в гласа.
И да изплачем своите мисли набираме едни познати цифри... В секунди кратки мерим часове пленени от познатите си гласове.
Но животът вече е съвсем различен и към нас, комай, е безразличен. Днес дори слушалката без жал мълчи. А ръката ми... се бори да и' устои...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------