ЦЯЛ ЖИВОТ БОРБА... ЗА САМОТА

Не бе любимец на съдбата,

сирак израснал в калта,

той бореше се с нищетата,

да оцелее беше му целта.

С тежък труд години след години,

свой собствен дом успя да съгради,

умората по пътя си подмина,

за сигурност в бъдещите дни.

Израснал без родител и подкрепа,

на своите деца се посвети,

за тях той бе и сила и утеха,

постигнал бе и своите мечти.

Годините изнизваха се бързо,

децата си поемаха по своя път,

в живота им изнервен и забързан,

забравиха за бащиния кът.

А старецът не знаеше умора,

и трудеше се чак до късен мрак,

а тялото ми губеше упора,

и болест спря на неговия праг.

На своя син бе дал дома си,

домът, за който бе живял,

сега пак в този дом спокойствие потърси,

но бе отпратен и без капка жал.

Ти цял живот градил си за децата,

саможертвал се за техния уют,

сега оставен насаме си с тъгата,

самотен да умреш от студ!

(посветено на дядо ми, мир на праха му)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf