ПРЕД МИКРОФОНА ЗАСТАНА ТЯ

Пред микрофона застана тя,

на вид безлична, обикновенна.

Тяло пълно, натежало,

с нозе - боси, на световна сцена.

``````````````````````````````

Пред микрофона застана тя

и сякаш залата замръзна на мига.

Хипнотизирани хиляди очи,

към нея, без суета една жена.

````````````````````````````

Пред микрофона застана тя

и гласът и се понесе с лекота.

И в него откриваш светове,

невиждани, недокоснати до днес.

````````````````````````````

Очите и слънца безброй,

ръцете и вълшебници рисуват.

Гласът и до костите пронизва

и ти стоиш в магията обсебен.

`````````````````````````````

Пред микрофона застана тя,

на вид невзрачна, посредствена жена.

Но не, тя бе богиня от мига,

когато запя, превзе и те отнесе.

```````````````````````````

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf