Тихо,спокойно,
навсякъде тишина.
Обгръща душите ни
безплътна мъгла.
Аз тръгвам към теб,
впила очи...
взирам се,
потрепервам от нощния хлад.
Търся очите ти,
познати до болка.
Търся и шепна
беззвучни слова.
Душите ни крехки са.
И сякаш от страх
косите ми вледеняват се,
заприличват на прах.
Беплътни..далечни
сме ние,нали?
Отново мъглата възпира гласа ми..