|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На моята учителка...
Когато те видях за първи път,небрежният ти маниер ме изненада,но в онзи хаос чух гласът ти,тъй мек, а властен - глас пощада.Несиметрична някак си ми се видя,и някак неестествено висока,не беше само ръст това, а висота,в единствената правилна посока.Тъй често дългите ти груби пръстипотропваха по моят плах куплет,критично ме оглеждаха очите пъстри,"Къде е мизиката в този ред".Ти вече бе голяма поетеса,всяка твоя дума беше в тон,а аз...опитвах се да се намеся,успявах да изтръгна само стон.Още виждам те усмихната и търпелива,наведена над мойто крехко рамо,усмихната и мъничко сънлива,света побрала в сърцето си голямо.И днес когато пред листа заставам,и музиката търся в редовете,очите ти пред мене засияват,и всяка буква е за тебе цвете....на Венета Мандева , с обич!23.11.2007 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: usmivka6
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-23
прочитания: 151
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7961
Автори: 2193
Произведения: 51784
Съобщения: 246122
Лексикони: 2445
Коментари: 79511
SMS-и: 814
Снимки: 5310
|
|
|
|
|
|
|
|
|
