Тогава... Беше за тогава...
А днес е друго и различно.
Дори една минута не минава
без ужасно много да ми липсваш...

Защо те търся всекидневно?
Защо и споменът във мен гори?
Защо ли ме отблъскваш гневно
щом споменът във мен си ти?

Без теб животът продължава
и мечтите даже... Но нали -
там дето още тлее в нас жарава
огън пак ще иска да пламти.

Мълча гробовно за пореден път,
но в мислите си стена и крещя...
Защо в сърцето нямаш топъл кът?
Защо ли пак не мога да те задържа?

Недей ме гледа нямо отстрани...
Сложи ръка във топлата ми длан,
почувствай силата, вдигни очи!
И нека заедно пак да тръгнем в бран.

Сам сили нямам да ни върна обичта
Помощ! Моля, моля тебе. Помогни!
Нека истина да бъде нашата мечта,
Нека "Ние" пак да бъде Аз и Ти.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nyama
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-24
прочитания: 264
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7961
   Автори: 2193
   Произведения: 51784
   Съобщения: 246122
   Лексикони: 2445
   Коментари: 79511
   SMS-и: 814
   Снимки: 5310