КОБИЛКАТА И ЖРЕБЕЦА

Тя бе кобилка, тригодишна,

с бяла грива, похотка-игрива.

Тя бе волна, бягаща принцеса

и всичко в света, бе чудо за нея.

``````````````````````````````

Но ето веднъж жребец- млад,

с черна козина, расов-елит.

Дойде при нея , погали я нежно

а тя уплашена, диво побегна.

`````````````````````````````

Мина месец, може би два

и жребеца отново при нея долетя.

Пак с устни я милваше жарко

и шептеше любовни слова.

```````````````````````````````

Странно тя го гледаше влюбено,

очите и влажни, зеници-огромни.

Колко красиво бе да ги виждаш,

той и тя, чар и нежност.

````````````````````````

Мина още месец или два,

кобилката сякаш разцъфтя.

Сърцето в нея заби кат камбана,

енергия неописуема закипя.

`````````````````````````

И ето я нея със сластна походка,

тръгна днес към своя жребец.

Тя го галеше, докосваше,

танцуваше велик танц на страстта.

```````````````````````````````

Тя го искаше, разум загубила

и свян нямаше, само нагон.

Тя дивееше, жадна , разпасана

и искаше само него, на мига.

`````````````````````````

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf