Сън

(на elea)

Сънят ми чувствен, но самотен
бързо във безкрая се стопява.
И остава само бегъл спомен
нежна болка във душата да навява.

Хванах този спомен в своите ръце.
Спомен празен до безплътност.
Сляп докосвам твоето лице
и превръщам сянката във същност.

Изгарят пръстите ми във нощта
сълзи горещи от любов родени.
Как ли чувствам жива таз мечта
щом аз не откривам те до мене?

Усещам тук присъства нежна обичта
завинаги във мисълта и наште вени.
И преживели заедно хиляди неща -
заедно сме... Дори и разделени!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf