Събуждам се внезапно натъжена.

Нощта ме гледа през прозореца.

Възглавницата влажна е.

Докосвам лицето си мокро от сълзи.

Отмаляла от сънят лъжлив.

Ставам от леглото и отивам в банята.

Пускам чешмата и се взирам

във водовъртежа към канала.

Чакам споменът горчив да се отмие.

Подпирам дланите си на мивката

и се вглеждам в огледалото.

В очите ми все още блестят сълзи.

От дълбините им изплуват

нежно-топлите ти очи.

Усмихна се и след това си тръгна,

без да кажеш дума.