НЯМА ТЕ

Кой реши, че има право

от моята любов да ме лиши,

да ме изпрати далеч от очите,

които аз виждах в зори.

Събудих се рано и плъзнах ръка,

по завивките меки и бели,

уви не усети нищичко тя,

твоето място спомени бяха заели.

Да бъда сама и щастлива,

да бъда силна жена,

как трудно това се постига,

а всички ми казват така.

Да лъжа аз другите мога,

че всичко със мен е добре,

но надеждата, че ти ще се върнеш,

ще сгрява до края моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf