БОЛНИЦА

Тежко очакване с привкус на дълги нощи

отдавна е стаено в сърцето

и като паяк то тънки нишчици плете.

Разяжда я,кърви душата

и болката тъй силна чака да се изтече.

Едно очакване,

но страшен пристан..

..един безмълвен бяг

в тревоги,сълзи и мечти..

безкрайно лутане

безкраен пристан..

в самота изтляла

се свлича мисълта

в дверите на нощното трасе.

И как безшумно пак се чува тишината.

Очакване обвито в ням бяс.

Една горчилка стегнала е гърлото,душата,

гореща жлъч и пак бълнувам в захлас.

Едно очакване

чак толкоз грозно,

една лелеяна мечта,

утопия,обвита в сиво,

един мираж,съмнения в реалността.

И гърч ,и спазъм,

крясъци безшумно диви

се спитат в нощните мълви.

Безпомощно очакване,застлано с кърви

и вечночовешките,и все баналните сълзи.

Пристан страшен,

корабът е изкорубен веч

-едно легло,от смог обвито,

триумф на нищетата,

поднася ми се като вълшебен лек.

Бълнувам тихо-"това е сън".

Но не е сън,а мрак в реалност.

Опожарени са последните надежди,

че мога с очакване

да посрещна утрешния ден.

Кръвясали очи

и всъщност всичко е измамно.

Пак взирам се в чуждите резци

-поредни хора,без души и тяло,

но като мен и те

са бледни,грозни

и капки кръв се стичат

из уморените им от очакване очи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf