Once MG, always MG

(иначе казано „дипломна” работа на тема: До какви тежки психични отклонения водят 5 години в МГ? (Варианта 8 години не се разглежда поради липса на достатъчно силни медицински термини за описание тежестта на психичното разстройство.))

Пребиваването в МГ за повече от 3 години води до:

1. Отклонения от нормалния начин на почивка:

1.1. В междучасията обикновено се учи урок, пише домашно, приготвят се пищови. В МГ освен всичко това се решават задачи или се спори за отговора на задачата от предната седмица.

1.2. У дома обикновено се гледа TV, играе се на PC-то, чати се и т.н. Учениците от МГ използват чат-а , за да обсъждат задачи като: 2^(x*3)-5^(x-2)+3>=3*4^(x-5)+2. При необходимост се чертае на Paint, за да се види къде точно са точките по чертежа и на коя стена лежи пирамидата.

1.3. Ваканциите са време за почивка. Докато си почиват учениците от МГ успяват да решат 50-100 до 300 задачи, да осъществят проекта по информатика и да се подготвят за предстоящите през седмицата след ваканцията 2-3 контролни.

2. Отклонения от нормалния начин на забавление:

2.1. На купон на ученици от МГ предложението „Ай’ да решаваме задачи” се приема със смях вместо с крясъци „Ти си луд/а!”

2.2. На кафе учениците от МГ спорят за „оная другата задача” или три дни преди началото на учебната година пресмятат колко часа седмично ще имат математика, при което се стига до отклонение 3.

3. Отклонения от нормалното разбиране на понятието „малко”:

Стигайки до извода, че ще има 10 часа математика седмично, ученик от МГ заявява: „Че малко са!”

4. Отклонения от нормалния начин на писане:

В тетрадката по литература на ученик от МГ се появяват изречения като: „Лир. Герой е готов на ", Þ той Î на ... ”

5. Отклонения от нормалния начин на поведение:

5.1. След 2-рата година в МГ започват да се различават начални стадии на мозъчно разстройство, което след още 2 години достига неподозирани граници. Учениците започват да се държат странно: да искат още задачи, да се смеят безпричинно, да се клатят напред-назад обмисляйки някоя задача, да се гонят по коридорите с топки, водни пистолети и т.н.; да бягат по коридора разнасяйки закачалка, да трошат всичко до което се докоснат, да спят, гушкайки учебника по математика, да ходят винаги с четиризначните таблици (жълтата си книжка) в джоба, да повтарят непрекъснато: „Аз съм добре! И нищо ми няма! Нищо ми няма! А бе, нищо ми няма, бе!” Както и да сънуват корени, логаритми, граници, триъгълници, sin, tg и т.н

5.2. След 5-тата (8-та) година в МГ учениците се стремят да напуснат лудницата, но осъзнават, че са неразривно свързани с нея и не искат да си тръгват. В следствие, на което, години след като са завършили, те продължават да посещават любимата родна лудница МГ, която освен, че ги е побъркала, е положила за тях най-добрите грижи и им е дала най-веселите и безгрижни години, преди да ги премести в лудницата „ЖИВОТ”.

Бел. на автора: По-голяма част от „отклоненията” са по действителни случаи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf