Ревност...

И как пробиват думите сърцето!

Боли, макар да знам, че са лъжа!

Във мрака на душата ми просветват

тихите сълзи от самота.

Представата за теб и някоя друга

изгаря моите мисли нощ и ден.

Съзнателно отхвърлям таз заблуда,

но пак боли и пак е празно в мен.

Какво да сторя, за да се измъкна

от грозните, огромни пипала?

В душата ми отново се промъкна

нахална, нагла, страшна ревността...

Недей да мъчиш със лъжи сърцето!

Недей да будиш с думи ревността!

Ела до мен и прегърни ме, ето,

с целувка нежна разпали страстта!

И тя, аз знам, ще съумее

да изгори и ревност, и тъга.

А после само, както ти умееш,

събуди в сърцето любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf