Когато си отива любовта

Дали си тръгват чувствата

след време,

или умират

във самите нас?

Един до друг,

а толкова далечни!

И чужди сме си вече

ти и аз.

И сякаш

за минути остарявам,

когато си отива любовта.

Сърцето ми

една пустиня става.

Най-страшната пустиня на света.

И вече не усещаме

ни болка,

ни тъга.

Без думи се разделяме -

и по-добре така.

Че думите са слаби

в такъв съдбовен миг.

Да седнем на раздяла

и нека помълчим...

И сякаш

за минути всичко свършва.

Не мога

и не искам

да те спра.

Сърцето ми

в пустиня се превръща.

Най-страшната пустиня

на света!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf