Аз съм ирисът в очите ти
Аз съм ирисът в очите ти, Пиер, звук от пясъчна бутилка в лятото ти на вулкан. Стъпвам в чехлите с твой монограм и се отказвам от мечтаното безсмъртие. Презирам всичките хотелски стаи, вкусили парфюма, който сътворих и бродирам с косите си твоите зеници, все по-често невиждащи диадемата ми. Преобличам сламената ти кукла, Пиер, наследила желанието ни за небесно плаване. Разплитам качулката на мантията ти, преобразяваща ме в най-мразения летен дъжд. Донаписвам пътеписа за Каледония с вкус на хагис и акомпанимент на гайда. Отвличам дъха ти, стреснат от жълтите пръски в очите ми и оставам както някога - разпиляно кълбо от залязваща прежда. Защо димят ръцете ти, Пиер, като комини през лятото в Африка? Не откриваш ли пътя към голямото вплитане в лабиринт от средновековни стенания? Поеми глътка роса през стоманените си пори и композирай симфонията на плача, събрал две прекършени крила в едно. Аз ще те слушам за последен път, Пиер...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-26 г.
прочитания: 297
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|