Аз съм ирисът в очите ти

Аз съм ирисът в очите ти, Пиер,

звук от пясъчна бутилка в лятото ти на вулкан.

Стъпвам в чехлите с твой монограм

и се отказвам от мечтаното безсмъртие.

Презирам всичките хотелски стаи,

вкусили парфюма, който сътворих

и бродирам с косите си твоите зеници,

все по-често невиждащи диадемата ми.

Преобличам сламената ти кукла, Пиер,

наследила желанието ни за небесно плаване.

Разплитам качулката на мантията ти,

преобразяваща ме в най-мразения летен дъжд.

Донаписвам пътеписа за Каледония

с вкус на хагис и акомпанимент на гайда.

Отвличам дъха ти, стреснат от жълтите пръски в очите ми

и оставам както някога - разпиляно кълбо от залязваща прежда.

Защо димят ръцете ти, Пиер,

като комини през лятото в Африка?

Не откриваш ли пътя към голямото вплитане

в лабиринт от средновековни стенания?

Поеми глътка роса през стоманените си пори

и композирай симфонията на плача,

събрал две прекършени крила в едно.

Аз ще те слушам за последен път, Пиер...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf