Не искам повече

Стъписана, поспира се на прага
и есенната уморена вечер:
ключът в ключалката и "Изненадааа!"
Умората по стълбите изтече.

Любов ми се усмихва във очите.
Щастлив е,който може да обича.

Крило разперва в бяло писъмце,
на огледалото ми,неусетно, кацнало...
Излита с него моето сърце:
"Целувка ммм...И пак...очаквам те..."

Сърцето ми очакването срича.
Щастлив е,който може да обича!

Усмихват се най - милите очи,
улавят моите със тиха обич-
обичам те, какво че ми личи!-
и само този плен-не искам повече...

Мечтите мои все към тебе тичат.
Щастлив е,който може да обича!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf