СТАРИЦА С ТОЯЖКА

Скръбта като старица със тояжка
почуква ми на входната врата.
И носи във торбата сиромашка
на глас недоизказани неща.

Отварям й душата - да прекрачи.
Не бих могъл да я държа отвън.
А тя избързва поглед да вторачи
в очите ми, останали без сън.

"Познавам тези плувнали зеници!" -
мърмори ми и вдига важно пръст.
"Разплакваха ги млади хубавици
и чувствата ти пращаха на кръст.

Но бях тогава млада и невзрачна.
И силно беше твоето сърце.
Не трепваше от тежки неудачи.
Не скубеше косите си с ръце.

Сега съм вече доста остаряла,
но гледам, че и ти си остарял.
Тояжката подръж. Не съм ти дала
сълзата за последния ти хал..."

Навежда се старицата и бърка
дълбоко в сиромашката торба,
и сякаш че в гърдите ми човърка,
в най-милото от моята съдба.

"Вземи си тоя спомен, що загуби.
Усмивката... Гласът й си спомни.
Сърцето ти сега по-дълго люби
и страда от присъди и вини.

При тебе до леглото ще приседна,
докле с една въздишка ми платиш.
Не се страхувай! Няма да съм ледна,
че ти от обич все така гориш..."

Скръбта като старица със тояжка
въздишката ми в шепите си взе.
Прибра я във торбата сиромашка
и хлопна тихо тъжното резе...

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf