И само рози...

Когато съм жадна, аз плача.

Сълзите са доста горчиви,

грехът е моята постеля -

несподелена, но понякога топла.

И не защото ти си бил в нея,

а може би защото те няма!

Или си моето изкушение,

което не искам да имам?

И когато се напоя от сълзите,

очите ми не се пресушават.

Започвам да цъфтя като цвете,

но някъде където е пусто...

А тебе те няма до мене.

Болката ми става приятел

и тогава създавам градини.

Само рози поникват във тях...

Красиви, но с остри бодли.

Набодеш ли се, искаш ги още.

Плътта ти го желае силно,

а те след време увяхват...

И остават сухите листа.

Но любовта не е хербарий

и аз плача отново сама,

но не, защото те няма.

А заради нея - Любовта.

И за розите, които са там,

макар и вече без бодли,

и няма какво да ги пази... от теб!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf