И в нощната мъгла, когато улиците са заспали войници, идва сякаш кораб. От слезнали облаци, които си отиват бавно. А по калдъръма - стъпки се превръщат в събирани черупки. От изгубени мечтатели, търсили врата на къща. С притихналата непознатост на стъпала към стаи - в които Поезията е невидима рисунка. А светлината е завършек на стих. Непозната вечер с въздух от мечтание и пиано от Луна.