Можеш и без мене ти да литнеш,мога и без теб небето да позная...Но сама не можеш ти да блеснеш,на звезда да се обърнеш във безкрая.
И нуждаеш се от мен, от моята ръка.Без мен и теб е тъй студен денят... Страдам и не мога да го отрекаднес крилете скършени болят.
Вярвах грижех се за нас добре....Борих се и боря се, затуй защотона живота наш соленото мореда превърна в небе високо.
Исках полет да ти дам в подаръкпо-висок, далечен и по-цветен.Но сякаш воденичен камъкбеше в бъдещето пътят ни оплетен...
А раздялата подряза нашите криле.На полета величието беше ни отнето.Днес живеем във различни светове.Но жив е споменът за полет във небето...