В заключени лалета езерни проблясъци трептят,
а ти пресмяташ шипкови завеси
за следващ недонаписан спектакъл.
Горят завои от тинтяви,
приспали въглени в хралупа
на отдавна загубения ти перлен юрган.
Обръщаш пълна чаша
в очи на влюбена кошута,
подвила крак в старинно паспарту.
Настръхват люляковите зеници,
безприливно забравени вчера от мен.
Наши са сега взривените секунди,