Дадох ти всичко, сърцето дори,

нищо не исках в замяна от теб,

огън запалих, а спря да гори,

когато докосна ръцете от лед.

Гърба ти да виждам омръзна ми вече,

понякога даже изобщо те няма,

близо до мен, а някак далече,

истина моя, и моя измама.

Трепетът който долавях във теб,

когато очите ти моите търсеха,

изчезнал бе вече, и хладен, свиреп,

с остри зеници пропъждащи...

Гонещ ме просто така като "никоя"

дори и без капка останала жал,

тръгвам си - плачеща, някога ме имаше,

а ти дори не бе ме познал...!