ПРИ БУРЯ

И НАВЛЯЗОХ В МОРЕТО ПРИ БУРЯ.
А ВИДЯХ ЧЕРНИЯ ФЛАГ,
НА СМЕШНАТА ЛОДКА
СТАРАТА МАЧТА РАЗПАДНА СЕ-
НО НЕ ПРЕКЪРШИХ СЕ АЗ!
И МЕ БЛЪСКАХА МНОГО ВЪЛНИ.
А СПАСИТЕЛЯТ ВИКАШЕ.
ИМАХ СИЛА ЗА ТРИМА ДОРИ
НО ДО НИКЪДЕ,
ДОРИ СЕБЕ СИ НЕ ДОСТИГНАХ
ТА СЕ ПИТАМ САМА.
ЗА КОЙ БРЯГ СЕ ПРЕБОРВАХ?
ДА ДОКАЖА НА КОЙ И КАКВО?
ТА СПАСИТЕЛЯТ МОЯТ МЕ ВИКАШЕ
И РАЗМАХАХ ДНЕС БЕЛИЯТ ФЛАГ.
ДА.ПРЕДАДОХ СЕ .
ЖЕНА СЪМ РОДЕНА!
КАПИТАНЪТ МИ НЕКА СИ ТИ
ВОДИ МЕ ПРЕЗ БУРНИ МОРЕТА
ОКЕАНИ ДА МИНЕМ СЪС ТЕБ.
БЯЛ ФЛАГ РАЗМАХВАМ И КАЗВАМ ТИ-
ЩЕ БЪДА ВЕЧНО ДО ТЕБ
А ,ЗА МАЧТАТА НЕ ЗАБРАВЯЙ
НЕПРЕМЕННО И ДНЕС ПОГРИЖИ СЕ
ПАК БУРНО МОРЕ НИ ЗОВЕ!

26.11.2007
АТИНА

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf