Историята беше такава,
мъничко странна, но си заслужава.
Срешнах една непозната
и непознатата стана позната,
мигом, за по-малко от час! Стихосбирка набута ми тя във ръката
малка, невзрачна, синьо-засмяна.
Поех с неохота таз сладурана
все така небрежно засмяна,
но честно без да се смея, май забравих за нея... Така останала в забрава
на горния рафт, но засмяна,
обърнала гръб без да се смушава
с нея забравих ме се двама.
Мигом, за по-малко от час! В дни заситени с лично безвремие
за стихосбирката сетих се с леко съмнение.
Набързо страниците нейни прелистих,
След туй се замислих и мигом отприших
за света на чудесата и глупостта на суетата. Останал така с отворена уста,
попитах мислено детето написало книжлето,
как избрало е тази съдба да влияе със мисъл една?
Как вратите мои отвори с безброй цветни коридори?
Мигом, за по малко от час!
