Крайпътно цвете

Посветено на тези който тръгнаха, и никога не се завърнаха......станали жертви на метал и път.

Заспали локви галеха бордюра,

Изкривената вчера мантинела

Очакваше металният юмрук

Предала сила на печален звук.

Мълчанието на пътното платно

се срещаше със острия завой.

Захвърлени стояха пътни знаци

и чакаха поредния герой.

До болка са натиснати спирачки

от нервността на крак със алкохол.

Воланът бе венец от черни рози

и просто някой беше се убол.

И там на черносивият асфалт

Разля се болка смесена с гориво.

А ноктите подострени с метал

от триене останаха на криво.--------------

-----------------------------------

Студени локви галеха бордюра

измили всичко, дето беше вчера,

A тези дето минаха от тук и бързаха

не се прибраха в къщи...за вечеря..

след онзи паднал вчера летен дъжд.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf