Прости...

Прости,че не повярвах в любовта ти,
попаднал в грубата следа на дните.
Че влизах жаден във съня ти,
а тръгвах винаги преситен.

Прости,че се сбогувах без целувка
неверника в нощта ти,че съм бил.
Прости за всичките безумства
за туй,че аз не съм простил.

Прости,че те накарах да заплачеш
и всяка капка в грешна длан запазих.
Ти всички граници прекрачи,
а аз по-скоро ги прегазих.

Прости и мъжката ми слабост,
и гордостта прости,и суетата.
Че винаги била си моя радост,
а аз не винаги съм се отплащал.

И прошката прати по някой гълъб,
на рамото ми някога да спре.
Дори да бъде полета му дълъг,
преминал покрай суша и море,
от твойта вярност черпил сили
да промълви:"Простено да ти е..."

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf